Порта3 – градежништво, архитектура и екологија Порта3 – градежништво, архитектура и екологија
Енергијата на ветерот во 2015 година во Европската Унија била трет најзначаен извор на енергија, веднаш по природниот гас и јагленот. Дури 11,4% од енергијата во сите 28 земји членки била обезбедена од ветерот, наспроти 21,1% од природен гас, односно 17,5% од јаглен. Ширум Европа вложени се рекордни 26,4 милијарди евра во 2015 година во енергијата од ветерот, што е 40% повеќе отколку во претходната година. Речиси половина од вложените средства се однесуваат на инвестиции во Германија.
Но, растот не бил рамномерен во географска смисла. Инвеститорите се исправени пред нејасни енергетски политики и нејасни прописи. Најголем капацитет во ветерни електрани во ЕУ во 2015 имала Германија со 45GW, а следуваат Шпанија со 23GW, Велика Британија (13,6GW) и Франција (10,4GW).
Внимавайте много с тези вятърни електрогенератори. В България те надуват цените на електричеството. Идват чуждите “инвеститори”, подкупват нашите политици, те сключват заробващи договори електричеството от вятърни генератори да се изкупува задължително и на високи цени, при това за 20-30 години напред. Сметките за електричество на всяко семейство се повишиха неимоверно в сравнение с “лошия” комунизъм, а парите отиват у чужденци. В София имаше бунтове за високите сметки за електричеството.
Ние дори нямаме нужда от тях, България от десетилетия произвежда повече електричество, отколкото потребява. Ние изнасяме електричество. Обаче ни карат да изнасяме евтиното, а в България да ползваме скъпото. Нашето традиционно производство е евтино, това на вятърните генератори и фотоволтаиците – скъпо. Най-евтино, при много, много по-евтино е електричеството от Атомната електроцентрала в Козлодуй, следва евтиното електричество от водните електроцентрали, каквито имаме много. Два мощни източника, които не замърсяват природата. Чужденците успяха да затворят Козлодуй наполовина, а водни централи в Южна България ни забраняват да строим, да не сме спирали водите към Турция. Настояването е електропроизводството да е в чужди ръце.
Съжалявам, че не мога да ви приложа снимки от планината на 30 км от мястото, където живея. Тази мила зелена картинка на вятърни генератори, която ви представят няма нищо общо с действителността. Обширен район от планината (Стара планина, близо до връх Бузлуджа) е унищожен. Първо, за да се извозят до върха на планината, се разорават пътища за свръхтежки машини. Представете си 85-метрова стоманена кула, която се превозва от платформа с 8 оси и 64 колела да пъпли към върха на планина. После я монтират с помощта на 100-метров кран, който също е изкачен на планината. Направо ви цитирам описанието на монтажа от по-сведущи от мене. От мен ще ви кажа, че природата наоколо е напълно унищожена, а там беше приказна планина, където няколко години преди това снимахме мечки.
” Висока колкото 30-етажна сграда
Седем-осем млади германци от завода производител с добре отработени движения освободиха генератора от транспортните му планки, разгънаха два мачтови датчика на върха му и закачиха за него въжетата на крана. Където имаше леко протриване на боята по корпуса му от транспорта, мацнаха с валяци.
Самият кран, извисен на над 100 метра височина, е един от трите от този клас в Европа. Той е чудо на техниката, достойно за отделно описание. За 1200-тонната му товароподемност близо стоте тона на ветрогенератора се оказаха лека задача. Като на шега той понесе товара си и само за 15 минути го вдигна в небесата. Центрира го с помощта на компютър точно над върха на тръбата и бавно го спусна върху нея. След което стоманената кула закънтя от удари и вибрации. Трима механици, качени предварително с вътрешен асансьор до върха, започнаха стиковането на генератора към пилона.
По-късно им предстоеше да закачат в челото му 32-тонния ротор с трите 45-метрови перки. Въпреки че са от стъклопласт, всяка от тях тежи по 10 тона и половина и се превозва върху отделна платформа.
20-те ветрогенератора са с номера от 722 до 742. Това означава, че по света работят над 700 вятърни турбини на “Фурлендер”. Нашите са с мощност по 2,5 мегавата всяка. Ветропарк “Бузлуджа” е общо 50 мегавата. За сравнение – това е 1/4 от мощността на най-малката ТЕЦ в “Марица-изток” – “Брикел”. Но е екологична и ще дава ток най-малко 20 г. По кабели ел. енергията от ветропарка се събира в малка подстанция, откъдето по 8-километрова линия се влива в националната електропреносна мрежа.
Групата служители на “Фурлендер”, около 15 на брой, са у нас от началото на април и ще останат още около месец. Настанени са в хижа “Бедек”. Помагат им 9 български инженери, които ще останат да обслужват ветропарка през 2-годишния гаранционен период.”